КАК СЕ РАЖДАТ МИСЛИТЕ ? Знаем, че мислите ни се раждат в човешкия мозък, но как става това?

Мозък-ум-разум-дуща - къде и как се раждат мислите?

Или:

За някои идеи в основата на науката Сугестология, породени от статия на Маг. Вернер Грубер и представена тук в превод, и като стимул за размисли и осмисляне на човешките паметови възможности. Използваната илюстрация е само за онагледяване и стимулиране на мисълта.

Ето за какво става дума:

Всички ние мислим – понякога по-успешно, мислите ни идват сами, а друг път –дори с усилия - нищо не измисляме. Ясно е, че мисленето е процес на мозъка, но какъв е той?

Мисленето, действането, вземането на решения, ученето или чувставането започват в мозъка, но там те изглеждат по друг начин, те са нещо друго... Какво?

Какво ни е необходимо, за да измислим нещо?

Трябва ни мозък, този необикновен човешки орган, за който лекарите говорят с уважение, а много хора - с неразбиране. Уж го познаваме, знаем от какво е съставен –съставен е от неврони и поддържащи ги клетки. Тези поддържащи клетки изграждат кръвоносни мозъчни депота, от които невроните се хранят... Дотук добре. А после?

Какво всъщност представляват невроните?

Невроните са прости по устройство и...приличат на дърво свързано в едно цяло с много листа за връзка помежду си (синапси), през които минават електрически импулси до различни клони, където подадените сигнали се увеличават и... когато се достигне определена големина – праг - тогава се поражда силен сигнал – потенциал за действие. Този сигнал, подобно на жизнените сокове в дървото, потегля към стеблото и през него стига до корените, от където по обратен път сигналите достигат до другите листа., - свързващи се с други неврони, които пак в единство работят върху някоя друга мисъл...

Значи – мисленето се получава от взаимодействието на много неврони. А-ха, ясно...

Значи - за различните мисловни задачи се активират различни мозъчни области...

Мозъчни области? А как е устроен мозъкът?

Знаем и че мозъкът, в който има няколко- 1.части (преден, заден, и т.н.) е обвит от една 2 милиметра дебела коричка –2. подкорие я наричат която има-няма 2 квадратни метра тъкан, силно сгърчена под черепната кост, а под нея са множество -3. свързващи структури, които свързват различните области на мозъка един с друг и най-вътре са –

4. ядрата, в които са заложени първичните условия за оцеляване- инстинктите.

Опростено може да се каже, че ние мислим в подкорието, а ядрата казват на подкорието какво трябва да мислим – те управляват подкорието докато получават съдържанието си от него. Едно от тези ядра – хипоталамусът – ни казва кога сме уморени, кога сме жадни, или гладни и какво ни се яде, дори – какъв пол харесваме и какво ни привлича. Има ред и дисциплина, значи - подкорието е много важно ....

След като е толкова важно, как е подредено подкорието?

В подкорието се различават редица области – срещу очите е областта за виждане и ако тя е нарушена, не виждаме, дори и очите ни да са в изправност. В близост до ушите е областта, отговорна за чуване, а над нея е мястото където се управляват усещанията ни- допир, топло/студено, болка. Не далеч от там е областта, контролираща движенията ни. Има и три особено важни места в подкорието:1. мястото представляващо настоящето, където се отработват сигналите необходими за актуалната ситуация; 2.другото – за миналото, където се складират спомените ни, и 3. третото – за бъдещето и планирането му. Там се раждат идеите, преценяват се и ние решаваме какво да правим.

И така – в подкорието има множество области, където се съответно се измислят мисли.

В това подкорие на човешкия мозък, невроните са подредени един до друг като малки къщички, е – малко по-сложно е, но става. Всеки от тези неврони – къщички може да се свързва чрез своите връзки (синапси) с около 10 000 други неврони – къщички.

И ето – нещо важно: когато няколко неврона-къщички се активират едновременно, то тогава се получава определен геометричен МОДЕЛ и той представлява МИСЪЛТА.

Да вземем за пример работата на един прост мозък, за създаване модел на прост образ:

Той да се състои от 9 неврона, всеки от които може да “вижда” другите и всеки един от тези 9 неврона да е отговорен за една своя способност, за която има “праг” на решение.

Първите 3x неврона са отговорни за килограмите – x1.дебел, x2.среден, и x3.слаб.

Следващите 3y неврона да отговарят за височината – y1.висок, y2.среден и y3.нисък.

Последните 3z неврона се интересуват от цвета на косата –z1. брюнет, z2.рус, z3.черен.

В спокойно съсътояние, както е например 5 минути преди заспиване, всички отделни неврони са разбъркани, смесват се помежду си и ...настъпва приказното в съня. Хаос…

Но, ако този модел на мозък с 9 неврона се активира би за да види нещо - например мен - то тогава насочено се активират следните неврони и се познава нещото (това съм аз) :

x1. с наднормено тегло, y2. средна на височина, z1. с коса (е, боядисана) - русолява.

Ако пред посочения модел на мозък се появи друг човек, тогава се активират други три, съответни на вида му – неврони от трите основни групи.

Естествено, само с 9 неврона не е възможно да се различава много различни хора, има много други, по-различни от мен хора, които имат средно тегло, среден ръст и са ... русоляви, но не приличат на мен! Това е само един много, много опростен пример.

Интересното, дори и само с тези 3 тройки неврони е, че те се активират едновременно по едно и също време – те предават електрическия си сигнал абсолютно едновременно! Невроните се синхронизират! От струпването се поражда определен... МОДЕЛ.

Така създаденият геометричен модел, представлява мисълта (образа) за мен.

Тя се ражда в моята глава. При друг човек – ще се активират други неврони, които ще се синхронизират в неговата глава, а ако аз го наблюдавам – естествено - в моята глава.

Защо СИНХРОНИЗАЦИЯТА е толкова важна?

Много просто – отделните връзки (синапси) на едновременно активираните неврони придобиват повече сила. Това има две предимства. От една страна, следващия път мисълта за мен самата се измисля по-лесно и по-бързо – тя е вече познат модел. От друга страна, аз мога да се разпозня дори и да си сложа шапка, която скрива цвета на косата ми. По такъв начин 3-те неврони от третата група не могат да вземат решение – каква е косата ми. Но когато останалите две тройки неврони – тази за теглото и за ръста ми - са били активирани в предишно заучен техен модел, то и принадледащия неврон - неактивиран в момента заради шапката - съответно автоматично се доактивира с тях - без значение дали иска, може и пр. Той се при-синхронизира към познатия модел.

Ето защо можем да кажем, че нашия мозък сам може да до-създава модели.

Ние имаме говорен модел, жизуален модел, мисловен модел, вкусов, мирисен, слухов... Това звучи простичко и...наистина е просто! Всичко е само един комплексен МОДЕЛ.

Ето един нагледен пример за геометричен модел на мисълта (познание за мен):

Модел на мозък с 9 неврона: Модел на мисълта(образа) за мен:

x1 (дебел) y1(висок) z1(рус) x1 О z1

x2 (норма) y2(среден) z2(кестеняв) O y2 О

x3 (слаб) y3 (нисък) z3 (черен) О О О

.....................................................................................................................................................

С едновременното активиране на невроните, Ако някой показател (неврон)липсва,

се усилват и връзките (синапсите) - в модел: то той се съ-синхронизира по моделa

x1 О z1 x1 x1 O O -- ?

О y2 О y2 О y2 О

О О О z1 О О О

........................................................................................... ПОЗНАХ- това съм АЗ J!.............

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: По този начин ние можем да прочетем текст, в който липсват букви…

“Мисловните модели на мисълта” - основание за Сугестопедия със Система “АВИКС”.

Създаването на автоматични мозъчни модели са тайната за раждането на мислите.

Ето защо, създаването на модели, т.е. съобразяването с “моделния” начин на образуване на мисли е важно условие в обучението изобщо, особено за Сугестопедията.

Това показва и колко важно е да има система в подаването на знания – Сугестосистема.

Всичко е взаимосвързано в модели с прецизна система от причинно-следствени връзки.

Ние не налагаме създаването на модели, ние ги предлагаме, а мозъкът ни има свободата да избере най-удачния модел. Ако новият материал е спонтанно подаден – тогава се губи време в създаването на модели. Ако той е групирано подреден в спираловидна прогресия – тогава се пести време , т.е. – учебникът помага за работата на мозъка.

Сугестопедия със Система – АВИКС се базира на този “моделен” мозъчен принцип.

Ето няколко нагледни примери:

1. Това е пример на изречение от език, който познаваме:

В-ич-о е е-и- мо-ел и к-г-то н-е и-к-м- д- пр-че-е- е-но и-р-ч-н-е, т-га-а -аш-ят

-оз-к и-въ-ш-а -о-а а-солю-н- а-т-ма-и--о, ч-ез с-з-ад-н-те п-е-и то-а м-д-л- .

В този пример, мозъкът ни подбира познати отпреди буквени модели и ги използва за допълване на липсващите букви, а ние изчитаме изречението – без да усетим това.

................................................................................................................................................

2. Ако обаче, изречението е на чужд език, ние още нямаме готови модели и няма да можем да прочетем (разберем) изречението.

Ето един пример в изречение на английски език (приемаме, че не знаем английски):

T-e-e a-e m-ny m-nk-ys i- t-e ju-g-e o- A-r-ca .

За съжаление, ако не знаем английски, ние няма да можем да го прочетем, а още по-малко и да разберем изречението. За нас това ще бъдат просто букви. А на арабски?

Ограмотяването може да се улесни ако активираме няколко канала в мозъка за общото им използване в създаването на подходящите модели – (зрителен, слухов, вкусов)

Напр.:

Картина на джунгла, с маймуни скачащи по дървета, върху общ фон на континента Африка . В някоя по-едра маймуна е вмъкната буквата “М”, която виси от някое дърво със скрита съответна буква, или дори дума, а в контурите на Африка е изписана буквата “А”, или цялата дума. Може да се пипне грапавото стебло на дървото, или кожата на маймуната, а усещанията да се засилят и със съответни звукови стимули (музика).

Под картината е написано исречението, то самото се възприема като знакова картина, усилена от зрителните и слухови стимули, и ако текста се подгъне – той ще може да се възпроизведе по създадените комплексни модели.Същото важи за изпуснатите букви.

И така, първо подаваме като основни информации комплекси за ограмотяване, които се усилват, групират, систематизират, синтезират, обобщават и т.н. от мозъка – в модели.

Този механизъм лежи в основата на Сугестопедичното ограмотяване в училище.

Ето защо не подаваме безразборно разпокъсана информация, без връзка с цялото – само за да се създаде спонтанно участие, а търсим системата от взаимосвързаности – модели.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Сугестопедия със Система следва моделния ход за работа на мозъка.

Спонтанността в Сугестопедия със Система АВИКС е “ оркестрираната импровизация” в система от взаимно-свързани, уедрени модели, художествено интегрирани в сюжета.

БЛАГОДАРЯ на автора за интересното представяне на познати, любопитни механизми в работата на човешкия мозък, с което се надявам да съм възбудила интереса на приятелите ми от "Сугестопедия със Система", и желание към задълбочен научен интерес и разбиране на общи физиологически и психологически въпроси. Надявам се и че използваната илюстрация (благодаря на изготвителя) ще онагледи красивия безкрай на човешкия мозък - холограма на космоса и времето. А ако съм успяла да ви накарам да се замислите, значи трудът ни си струва.