МИСТЕРИЯТА НА БЕЗКРАЙНОСТТА -"ВСЕКИ КРАЙ Е НОВО НАЧАЛО" Част 5

“Едно момиче, закичено с красив венец от дъхави пролетни цветя и върбови клонки, за по-пряко реши да мине покрай издигнатата грамада черна пръст на един пресен гроб и зачетена в тънка книжка със заглавие „Нови подходи в методиката за развитие на човешката личност”, залитна, подхлъзвайки се на търкулналото се под крака ѝ малко светещо с цветовете на дъгата камъче кой знае как попаднало в черната мъка на скорошното погребение. Повдигна го, усмихна се учудено и го поогледа, смаяно от топлината и красотата му. Повъртя го в ръка, а после се наведе да го постави под забучения дървен кръст с надпис „Проф. доктор Лазар Георгиев - Доктора“...

Камъчето кротко потъна под цветята и се изгуби в пръстта.

Момичето, младата лазарка, се замисли, прочете отново името, светло изписано на кръста,

тръсна весело с глава и понечи да си тръгне, а венецът се изхлузи от главата ѝ и падна върху пресния гроб.

- Да бъде светла душата Ви, Докторе – прошепна момичето и отмина..

Всеки човек има своя край, но дали краят не е ново начало?”

(И СТАНАЛ ЛАЗАР И ТРЪГНАЛ ПО ДЪЛГИЯ СВОЙ ПЪТ...)

Ангелина Караславова, автор

Финален откъс от книгата-роман “Жените на Доктора”, Издателство ВББ/София 2018г.