ПЕСЕН ЗА „ДОКТОРА“ НА ГЕРГЬОВДЕН (в памет на Проф. Д-р Георги Лозанов)

IN MEMORIAM - Prof. Dr. G: LOSANOV

"Човешкият ум и душа и мисълта, че хората не са се появили случайно на тази Земя, че имат своя божествена мисия, забравена в дългите и сложни лабиринти на еволюцията, беше пленявала Доктора от много години и той посвети живота си да я открие. Беше убеден, че човек и природа са неделимо, макар и често пъти неосъзнавано единство. Вярваше, че дори и в хаоса има невидим порядък, като в неуловимата завладяваща ума, сърцето и душата песен на божествен оркестър. Често повтаряше идеята си за “оркестрация" на живота, както и на учебния процес:

„Винаги съм си мислил, че ние сме, метафорично казано, паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които носят с песен божественото си величие и... само временно са повярвали в своята безпомощност“ - беше написал Доктора в една своя научна книга: „Летим, окриляни от любов. Любовта е условие за живот. Но...стига ли само любовта? А свободата за полет? И убедеността, че дори и необикновеното може да се постигне с вяра. И с хармония..."

- Но не като закони, а като условия... условия за успех” – въздъхна тихо ученият, поел дългия си път към вечността. - Ех... аз сам съм си виновен, казах им на младите уж за по-лесно – “закони”, за да ме разберат, а те започнаха да ме повтарят като папагали. Разкъсаха причинно-следствената връзка на взаимосвързаност на елемнтите и цялото в хармонията на общия учебно-възпитателен процес и превърнаха глобалността в поредица от закони за смехотворни игри. Някои дори повярваха в тайнствени техники и загадъчни магии...

Цял живот Доктор Лазар Георгиев - наричан от всички свои близки сътрудници "Доктора" - се беше опитвал да докаже, че в науката му няма магии, че ум и разум се проектират в мозъка на човека от вечната природа и отразяват безкрая на всичко по определен взаимосвързан ред. Показваше нагледно колко огромни, макар и все още непознати са човешките резерви, които всички ние – хората притежаваме и можем да оползотворим, ако се научим, че ... " в света няма невъзможни неща, а само неопитани възможности", както обичаше да казва една от неговите верни сътруднички, онази с ангелското име, развила свое успешно течение в науката му.

- Колко отдаван беше всичко това - си помисли Доктора с тъга, но и с топла нега. - Боже... колко победи имах в живота и каква беше цената за тях? Да, пламъкът в очите на хората ..."

Един учен, завладявал някога умовете на хората с необикновените си идеи за безкрая на човешките възможности и с необикновените си мисли за пътищата към тях, беше поел по вечния път на светлината точно на този свят ден, точно на своя имен ден - Лазаровден.

В края на бурния си живот, изпълнен с борби и много победи, останал вече почти без сили да доказва правотата си, изморен и остарял, той си спомни мъдростта на великия свойУчител и се завърна там, откъдето беше тръгнал. Осенен от краткостта на живота, той преосмисли науката си и чрез вечните истини за безкрайната любов, свобода, вяра, хармония и красота поиска да я дари обновена на хората, но времето, ах – времето...

Времето му беше поднесло неочаквано и един невероятен подарък и той разбра, че е бил щастлив човек – беше обичан, беше обичал и победил. „Човек носи щастието в себе си, но то зависи и от организацията – наричах я тогава „оркестрация“ – си спомни той. Усмихна се доволно. – “Оркестрацията на ума, сърцето и волята, както в музиката, в изкуството, в природата... ни води към щастието. Всичко в света – видимия и невидимия – е подредено в хармония, всичко има смисъл, всичко е йерархично взаимосвързано в безкрайна глобалност.“

“Всичко, което ни заобикаля и влияе, е в динамична взаимовръзка в мозъка - беше писал -

"Във всяко общуване, във всяка мисъл, във всяко чувство и възприятие и във всяка умствена дейност съществува един централен ясен комплекс от преживявания, който попада в центъра на вниманието и съзнанието, и много придружаващи, предхождащи или следващи го периферни стимули – жестове, походка, изражение на лицето и на очите, дикция, околна среда, престиж, интонация и други идеомоторни движения, незабележими за съзнанието.

Именно тези периферни перцепции абсолютно гарантират искреността на връзката или достъпа до скритите човешки резерви за изключително бързи реакции и действия, те разкриват истината...”

– Това е светлината, показва пътя ни напред към истината – прошепна в молитва един беловлас учен, наричан от всички “Доктора” – Пътят е дълъг, но светъл..."

.....................................................IN MEMORIAM - Prof. Dr. G. Losanov..........................................

(Откъс от книгата-роман за живота и творчеството на българския учен Проф.д-р Георги Лозанов–“Жените на Доктора” от Ангелина Караславова, Издателство ВББ/2018г., София)