ЗА "ДЕВЕТАТА ВЪЛНА" - ВЗРИВ, С НАЧАЛОТО И КРАЯ НА ЕДНА ЗВЕЗДА (Част 6)

"Някога, на една от редовните срещи за квалификация на колегите си в Института, доктор Лазар Георгиев беше казал, че хората са като вълни – имат различни амплитуди и само понякога, много рядко, две вълни може да се слеят. Тогава се говори за Деветата вълна, за взрив, за начало на звезда, за смъртта като ново начало. „Всеки край е едно ново начало...“

За един нов живот е нужна не само любов, а и отдаване, сливане, доверие.

Една жена с името на Земята майка – Гея, някога му беше отдала живота си. Любовта ѝ го беше омайвала години наред, но не го подчини. Двамата бяха слели сърцата и умовете си, но не довериха душите си. Всеки живееше в своя свят от болки и страхове и само в моментите на радост те сливаха силата на личните си амбиции и се надграждаха. Той – с необятността на ума си, тя – с чувствеността на артистичната си натура. Може би затова едва когато тя напускаше света с болките на болестта си, той припозна за науката нейния принос, с което отрази връзката си с нея. Но защо не успя да ѝ се довери? Тя нямаше свой живот. Подари му го.

Подари му живота си още в деня, когато за пръв път почука на вратата в кабинета му. Гея – пищна и пленителна, отчаяно търсеше помощ за детето си. Той – млад и красив, силен и търсен, умен, нестандартен учен и директор на неотдавна основания Институт за развитие на човешката личност – знаеше от секретарката си Сребра, че ще дойде една жена с молба да прегледа сина ѝ – дете със странни психически отклонения.

– Да, моля..., седнете – покани я мило и влязлата плаха жена, здраво стиснала ръчичката на едно сополиво, но красиво подстригано детенце, се извини за неочакваната молба да я приеме в кабинета си, а не в болницата, където доктор Лазар Георгиев имаше приемни часове.

С плавна походка се приближи до него...

– Името ми е Гея...

Той вдигна небрежен поглед от купчината документи на огромното си бюро, дописвайки последния ред в поредната административна заповед.

– Познаваме ли се? – Взе печата, добави „Разрешавам“ и се подписа.

Освен научен ръководител доктор Лазар Георгиев заемаше и длъжността „директор“ и „колеше и бесеше, и вадеше с памук душите“ на няколкото десетки учени, филолози и педагози, с които разработваше науката си, а те, всички заедно, прилагаха на практика всяка нова успешна разработка за комплексното развитие на личността.

Всички му викаха – „Доктора“ с уважение и се чувстваха съпричастни в неговата наука.

Това обръщение остана „запазена марка“ само за онези прекрасни колеги от годините на подем, златните години на творческо развитие. Имаше много преданост и вдъхновение в това обръщение, имаше история – история, която всеки отделен служител пишеше с огромна отговорност без значение каква длъжност заемаше, историята на една наука.

Без тях, останалите безименни негови сътрудници, науката нямаше да има бъдеще.

Те провеждаха експериментите и след това обработваха резултатите, пишеха заключенията, които по-късно той обобщаваше в научни статии, разработваха детайлите на неговите научни идеи и ги прилагаха творчески в практиката, създаваха нови учебни материали, сравняваха, отчитаха, дискутираха и преосмисляха всеки детайл, така че да хармонизира на цялостната концепция.

Те му даряваха своите безценни дни и нощи, мислеха научно и станаха достойни градители на науката. Той успя да създаде не само творчески колектив, но и отлични сътрудници.

Институтът се превърна в нарицателно име за научен прогрес. С гордост говореше за постиженията на Института като за свои успехи.

Много от имената на сътрудниците му потънаха в забрава.

Кои бяха те?

Мъже и жени, всъщност повечето жени, създали новото течение в педагогиката, базирано на неговата гениална наука за холограмно мислене."

Откъс от книгата "Женита на Доктора", Автор Ангелина Караславова

Издателство ВББ/2018г., София