"УчителЯ" се явява, когато ученикът е готов...

За Учителя - с разбиране и обич...

„ Господи, дали вече не е много късно? Не, никога не е късно... Ще зазвучи една лебедова песен като залог за успеха ми, който се състои в промяната на мисловните модели - за неусетно превръщане на влиянията около нас, които изучавах цял живот, в жизнено вдъхновение...

Майчината любов е вдъхновение. Изкуството е вдъхновение. Животът е вдъхновение в потока от радост и хармония с природата и музиката... Но кой може да опише музиката, без да я чуе? Как да се обрисува успехът? Има ли описание на невидимото? Има истини, които не се описват, те се отразяват в ритъма на сърцето и в трепета на душата... За усвояването на много жизнени истини е нужна не само отдаденост, нужно е и много търпение, много безсънни нощи на преосмисляне и преоткриване, много знания и опит...Ех, къде ли са моите верни и можещи сътрудници? Къде се разпиляха и те в годините...Как така моето уникално дело, развито с труда на сътрудниците ми, неочаквано се оказа в ръцете на чужди хора?! – старият Лазар напрегнато мислеше. – Как можах да бъда толкова наивен и да подпиша оня празен лист?! "- очите му, някога вдъхновяващи и проницателни сега бяха угаснали. Слабите болни гърди поемаха елексита на спасителния спарен въздух в края на живота трескаво, с вечната надежда за отсрочка

Доктора погледна боязливо картината на един белобрад Учител, доверчиво усмихнат и ... неволно се замисли. Той, Доктор Лазар Георгиев – винаги подозрителен, дори маниакално предпазлив, не се беше доверявал никога никому, дори на най-близките свои роднини не беше дал правата си, беше се пазил от всеки и това може би беше една от причините гениалните му идеи да не получат широко приложение. А сега – стар, болен и безсилен, се беше оказал измамен и уловен в капана на чужди интереси. Ограбен...

"Всъщност имаше ли вече някакво значение – сега в този свят?" - тихо изохка Доктора.

Самият той отдавна знаеше, че без нагледното обучение при знаещ опитен специалист никой днес не можеше да разбере истината в науката му. А тя беше отражение на земната му мисия, вдъхната от един светъл Учител. Новите не знаеха това, те не бяха посветени и копираха само външната показност; те повтаряха като в транс безсмислени техники и искаха да научат само „вълшебната тайна“ на успеха му. „Но кой може да се научи да свири на музикален инструмент – каквато беше оркестрацията в науката му – само по изписани ноти, само по думите в книгите ми и по старите филми, старателно оставени от мен и ...? Всички техники и весели прийоми са само външни прояви за художествения подход, а целта – постигането на интерактивна оркестрация за разкриване на резервите на човека, се получава със „сериозна радостност“, е, и с любов към човешкото същество и правото на личен избор, с вяра в собствените възможности, но и с подкрепящото насочване в един стройно организиран, макар и външно проявяващ се като импровизация, строен ред... Ех!.“

Дали новите хора щяха да разберат дълбочината в идеите му за бъдещето?

„Дано науката ми не попадне в чужди ръце. Младите...ах, те...Но докато те да я разберат, ще мине много време. Тогава ще се яви УчителЯ" - крротко и благо въздъхна Доктор Лазар Георгиев

- УчителЯ ще се появи, когато Ученикът е готов за това...“

(Кратък откъс от книгата - "Жените на Доктора/Издателство ВББ, Автор Ангелина Караславова)