ОСНОВАТА НА СУГЕСТОПЕДИЯТА -ВСИЧКО Е ВЪВ ВСИЧКО В СТРОЙНА, ВЗАИМОСВЪРЗАНА СИСТЕМА - ОТРАЗЯВА ОСНОВНИ

Доктор Лозанов подчертава в своята наука силата на сугестиите в човешките комуникации като решаващи за разкриването на кодираните резерви в мисленето и с това полага основите на една хуманна методика за хармоничното развитие на личността – Сугесто-десугестопедията, която в последствие е проектирана към бъдещето като проекта "Сугестопедия със Система", или като - Сугестосистема "АВИКС" (Аудио/Визуална-Интерактивно/Комуникатовна-Сугестосистема).

Защо говорим за “система”? Та може ли да има обучение без система?

Може ли в изкуството (най-великото комуникативно внушение) да няма система?

Може ли в мисленето (най-великото проявление на живота) да няма система?

Може ли да говорим за система в проявите на вдъхновение и в човешкото развитие?

Може ли въобще да има явление без да проявява систематичен ред?

Да, всичко около нас е свързано в строен ред - дори и в космическия хаос цари ред...

Всеки елемент се свързва с другите в стройни структури, които от свой ред...до безкрай.

Всичко е във всичко - всеки край е ново начало - в една безкрайна холограма на света и времето.

Това е тема, която е решаваща не само за взаимносвързаността и спираловидната система на сугестопедичното обучение, т.е. - в “Сугестосистемата АВИКС”, но – и като доказателство за величието в идеите на Д-р Лозанов – се потвърждава и в новите науки за макро – и – микро-космоса, и особено за развитието на живота и мисленето на хората - една вечна загадка...

Вселената и животът са взаимносвързани, самоконтролиращи се системи.

Вселената е вечна и саморазвиваща се, а животът е произтичащ от това развитие процес, който се появява тогава, когато достатъчно количество енергия въздейства на молекулярно ниво така че да може да преструктурира молекулите в по-комплексни структури, които след това могат да имат възможност да запазват и запомнят информации, а тогава, когато се появи структура в материята която може да има предства за нещо което не може да се реализира – казваме че се ражда човешко мислене и се появява културата. Изкуството е тясно свързано с емоционалното мислене.

И още нещо, което е важно за появата на живот е - тези структури, обединени в системи, да могат да се размножават. Появата на живот е съпътствана от размоножаване - деление, обединение...

Образуват се структурни системи, които от своя страна се обединяват... и самоконтролират.

Да – за съществуването на живот е важно това размножаване да бъде естествено контролируемо.

Всеки орган в системата на всеки жив организъм отговаря за себе си и за цялата жива система.

Всичко е във всичко - от микро-организмите до галактиките на вселената.

Бактериалните структури също се размножават, но - неконтролируемо. В такъв случай може да изчезнат цели популации. Но самоконтролиращата се система на живота осигурява нов вид...

Понякога изчезват велики култури, цивилизации, изчезва човешкият род, за да се появи отново...

И така – което е по-важно – възниква въпросът: къде са границите на човешкото размножаване? Дали самите ние – хората – не унищожаваме това, което ни поддържа живи?

"Each man kills the thing he loves..." казва един велик поет. Дали е така? Дали не е? Кръговратът.

Земните ресурси.... Връзката ни с природата. Дали развитието на живота не унищожава живота?

Ние изразходваме повече от това, което имаме на разположение – въздух, вода, земя.

И ако не осъзнаем необходимостта да контролираме неконтролируемата експанзия, ако сами ние не изградим чувство на емпатия за социална справедливост, ако ние хората не си поставим рамки на живота, в които да имаме свободата на избор, но и да се съобразявамес тях, ако не излезем от матрицата на частично мислене – то ние, хората неминуемо се обричаме на самоунищожение...

Може би това се е случвало и преди, може би това е дало началото на легендите за безсмъртие, за Атлантите, за Потопа, за човешкото падение, и първоначалния грях.

Може би животът е една безкрайна спирала, една неразгадана холограма в която отразява всичко.

Всичко е във всичко – в строго подредена система. Както не можем да узнаем тайните за

началото и края в безкрая на вселената, така не можем и да узнаем тайната на живота – една прекрасна светлина във вечността на времето. Може би така трябва.

Ето защо е добре да осъзнаем, че въвъ вселената, в живота, във всеки един от нас – има система. Системата – съобразяването с рамките, в които имаме свобода за развитие.

Всеки език е стройна система – различна и неповторима като нас, хората.

Така, както е необходимо да има система в Сугестопедията. Сугестопедия със Система.