"ВСИЧКО Е ВЪВ ВСИЧКО" - ОТРАЗЯВА ОСНОВНИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА СИСТЕМА В ЖИВОТА И ВСЕЛЕНАТА И Е УС

Всичко е във всичко - всеки край е ново начало - в безкрайната холограма на вселената и времето.

Това е вечна и важна теза, която се потвърждава и от новите изводи в науките за строежа на макро – и микрокосмоса, и особено за развитието на живота и мисленето на хората и е решаваща за разбирането на взаимносвързаността и спираловидната система в сугестопедичното обучение и в последствие е намерила своето място в успешното развитие на “Сугестосистемата АВИКС”.

И все пак нейното ЗНАЧЕНИЕ, ЗАЩО и КАК "всичко е във всичко - си остава една вечна загадка.

Доктор Лозанов подчертава в своята наука силата на сугестиите в човешките комуникации като решаващи за разкриването на кодираните резерви в мисленето и с това полага основите на една хуманна методика за хармоничното развитие на личността – Сугесто-десугестопедията, която в последствие е проектирана към бъдещето с проекта "Сугестопедия със Система", или като - Сугестосистема "АВИКС" (Аудио/Визуална-Интерактивно/Комуникатовна-Сугестосистема).

Защо говорим за “система”? Защо ли? Та може ли да има обучение без система?!

Може ли в изкуството (най-великото комуникативно внушение) да няма система?

Може ли в мисленето (най-великото проявление на живота) да няма система?

Може ли обаче да говорим за система в проявите на вдъхновение и в човешкото развитие?

Може.

Да, всичко около нас е свързано в строен ред - дори и в космическия хаос цари ред...

Вселената и животът са взаимносвързани, самоконтролиращи се системи - прекрасно е , нали?

Вселената е вечна и саморазвиваща се, а животът е произтичащ от това развитие процес, който се появява тогава, когато достатъчно количество енергия въздейства на молекулярно ниво така че да може да преструктурира молекулите в по-комплексни структури, които след това могат да имат възможност да запазват и запомнят информации, а тогава, когато се появи структура в материята която може да има предства за нещо което не може да се реализира – казваме че се ражда човешко мислене и се появява културата. Културата изобщо като прогрс на мисленето и творчеството.

И още нещо, което е важно за появата на живот е - тези структури, обединени в системи, да могат да се размножават. Появата на живот е съпътствана от размоножаване - деление, обединение...

Образуват се структурни системи, които от своя страна се обединяват... и самоконтролират.

Да – за съществуването на живот е важно това размножаване да бъде естествено контролируемо.

Всеки орган в системата на всеки жив организъм отговаря за себе си и за цялата жива система.

Всичко е във всичко - от микро-организмите до галактиките на вселената.

Бактериалните структури също се размножават, но - неконтролируемо. В такъв случай може да изчезнат цели популации. Но самоконтролиращата се система на живота осигурява нов вид...

Понякога изчезват велики култури, цивилизации, изчезва човешкият род, за да се появи отново...

И така – което е още по-важно – възниква въпросът: къде са границите на човешкия прогрес?

Дали самите ние – хората – не унищожаваме това, което творим и което ни поддържа живи?

Земните ресурси.... Връзката ни с природата, красотата, хармонията, изкуството, човешината...

Ние изразходваме повече от това, което имаме на разположение – въздух, вода, земя, емоции.

И ако не осъзнаем необходимостта да контролираме неконтролируемата експанзия, ако сами ние не изградим чувство на емпатия за социална справедливост, ако ние хората не си поставим рамки на живота, в които да имаме свободата на избор, но и да се съобразявамес тях – то ние, хората неминуемо се обричаме на самоунищожение...

Може би това се е случвало и преди, може би това е дало началото на легендите за безсмъртие, за Атлантите, за Потопа, за човешкото падение, и първоначалния грях.

Може би животът е една безкрайна спирала, холограма в която се отразява всичко.

Ето защо е добре да осъзнаем, че във вселената, в живота, във всеки един от нас – има система.

Всеки език също е стройна система – различна и неповторима като нас, хората.

Системата означава съобразяването с рамките, в които имаме свобода за развитие.

Така, както е необходимо да има взаимосвързана система в Сугестопедията.

Това е основното условие за успех на Сугестопедията - Сугестопедия със Система.

Сугестосистема АВИКС/AVICS (Аудио-Визуална-Интерактивно-Комуникативна-Сугестосистема)

Ангелина Караславова, Сугестопед-специалист и автор на автентични Сугестопедични учебници.

Автор на Сугестосистема АВИКС и на книгата-роман за Проф.д-р Лозанов "Жените на Доктора"