"В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО"

Но какво всъщност е СЛОВОТО?

Чрез СЛОВОТО човекът се е превърнал в човек.

Чрез СЛОВОТО са се появили езиците, на които са написани книгите.

А чрез книгите СЛОВОТО става безсмъртно, свещено.

“Език свещен на моите деди... Език на тая, дето ни роди...” (Ив. Вазов)

Мама... СЛОВОТО ни съпътства от момента в който изричаме МАМО.

Чрез СЛОВОТО всички ние – като с магическа четка -рисуваме образа на мама, на дома си, на любимия...на учителя, на Родината, на свободата, на живота.

Формата, която словото придобива чрез тонове на природата, се отразява в музиката, а тя - от своя страна придобива един нов синтез именно чрез думите, словото.

С тези вълшебни думички ние започваме да общуваме. Ние се превръщаме в социални същества.

С тази дума напускаме този свят. Но с нея и живеем, поглъщаме светлината на живота...

СЛОВОТО дава светлина на мисълта. Един светъл Учител говори за словото така:

“СЛОВОТО е дървото на живота.

Това безсмъртно дърво ни поднася своите плодове и

с тези плодове ние се храним...” (П.Дънов)

Какви са тези плодове от Дървото на Живота?

Това са плодовете на знанията и колкото повече знаем, толкова повече искаме да научим.

СЛОВОТО отразява радостта в човешкия ни живот.

Чрез него ние даваме израз на мислите и чувствата си.

СЛОВОТО ни превръща в творци. В творци, каквито ще бъдат и нашите деца.

Творците, в които ще израстнат и учениците от Българското Неделно Училище във Виена.

Това училище, създадено преди много, много години във Виена от мен и от една шепа предани българи, и крепено от сърцатите директорка и учители и днес е залог за бъдещето на българското СЛОВО в Австрия. Това училище беше съкровен блян и на един български учен - д-р Лозанов...

Деликатно и незабележимо той следеше полагането на новото начало и мечтаеше за възраждане.

Това бяха обаче онези преломни години, които с наивност наричахме "Вятър на промените"...

Този вятър отвя много от нас, но посятото просветно семенце в Училището Виена покълна.

Докторът днес го няма между нас, но аз съм още жива и се радвам на плодовете на делото тук.

Макар и далече от Родината, далече от предците ни, чрез СЛОВОТО ние поддържаме жив българския дух, словото българско в Българското Училище кънти в детските гласчета....

Именно Българското Училище – в този си вид като Сдружение на свободна база - вече 25 години тук в Австрия - дарява безценните плодове от Дървото на българското СЛОВО на децата тук.

В идеята си за създаването на българско Училище тук аз предадох и Заветите залегнали в методиката Сугестопедия, създадена от моя Учител д-р Лозанов - един велик български учен - Завети приети от Учителя Дуно - за хармонично развитие на човешката личност чрез такова обучение, с което можем да разкриваме безкрайните наши паметови резерви. Неуморно проповядвам научния подход към тези Завети и към приложението днес на тази методика.

Сугестопедия със Система, или Сугестосистема АВИКС, отразена в учебниците ми "Victory".

И Заветите са живи чрез СЛОВОТО....А дали тези Завети са живи – ще кажат учениците.

"В началото бе словото..."

Именно със словата на едно красиво българско стихче искам днес лично да поздравя всички завършващи Българското Училище във Виена ученици, всички прекрасни български дечица.

По целия свят...

Искам да поздравя и всички бъдещи първолаци, които ще прекрачват прага му наесен, всеки път с песен:

Ето на, порасна, ученик си вече –

радостна и горда, мама днес ми рече. Примерен да бъдеш цялата година.

Да четеш, да пишеш мирничко на чина

Да не се задяваш с другите дечица.

Ще ти давам всяка сутрин по мекица.... (Е.Багряна)