За жените с любов - разказ за житейските жрици и творчески музи в странния полет на един учен и чов

Споделен момент от срещата-разговор във Виена с автора на книгата - Ангелина Караславова - за учения и човека Проф.д-р Георги Лозанов - създател на науката за внушенията и на методиката за разкриване на човешки резерви, с когото я свързват десетки години творческо развитие, една лична лирична изповед и емоционален разказ и за неговите забравени в историята прекрасни сътрудници, които именно са ... "Жените на Доктора".

КРАТЪК ОТКЪС ОТ КНИГАТА-РОМАН 'ЖЕНИТЕ НА ДОКТОРА', Издателство ВББ/София:

"Колко е прекрасен животът дори когато боли и когато силно обичаш. Животът... Колко бързо мина!

Един живот не стига! - неволно си помисли Доктора. - И дали животът не е само един спомен по безкрайния каменист път към... към...? - не можа да довърши и заплака. Животът му беше минал в търсене на разковничето за разкриване на онези неясни, но могъщи способности, наследявани през вековете, които правеха човека велик. "Има път за отключване на човешките ни възможности, които просто сме забравили, че имаме,

защото нищо в света не се губи, само се превръща от един вид в друг" - беше говорил той на хората в своиете многобройни лекции. "винаги съм си мислил, че ние сме, метафорично казано, паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които са повярвали в своята безпомощност" - беше писал Доктора в една своя научна книга. "Летим, окриляни от любов. Любовта е условие за живот. И свободата. И хармонията.

Не като закони, а като условия... "

Човешкият ум и душа и мисълта, че хората не са се появили случайно на тази земя, че имат своя божествена мисия, забравена в дългите и сложни лабиринти на еволюцията, го пленяваше от много години и той посвети живота си да я открие. Беше убеден, че човек и природа са неделимо, макар и често пъти неосъзнавано единство. Вярваше, че дори и в хаоса има невидим порядък, като в божествен оркестър. Убедеността, че чудото на пъстрия живот с целия безкрай в него, колкото и предиавикателно необятен да е той в своята хармонична прелест, е реално постижимо, стига да има любов, защото любовта е условие за живот, за вдъхновение и бъдеще. Това чудо е неусетно като древна музика. Цял живот се беше опитвал да докаже, че в науката му няма магии, че ум и разум се проектират в мозъка на човека от вечната природа и отразяват безкрая на всичко по определен взаимосвързан ред. Накрая, останал бес сили да доказва правотата си, изморен и остарял, той си спомни мъдростта на великия Учител и се завърна там, откъдето беше тръгнал. Осенен от краткостта на живота, той преосмисли науката си и чрез вечните истини за безкрайната любов, свобода, вяра, хармония и красота поска да я дари обновена на хората, но времето, ах - времето...

"Да, един живот не стига", мярна се позната мисъл и Доктора разбра: животът свършва...

На прага на най-дългия си път той не се страхуваше..." ........................................................................................... Из книгата-роман "Жените на Доктора", Издателс.............тво ВББ