"АВТЕНТИЧНА СУГЕСТОПЕДИЯ"

Автентичната сугестопедия е създадена от Проф.д-р Г. Лозанов неговите сътрудници от Научноизследователския институт по Сугестология през втората половина на миналия век.

През годините на своето развитие тази методика логично е претърпяла редица адаптации, промени и допълнения, както от самия учен, така и от многобройните негови последователи.

Дали сугестопедията, която днес се практикува е "автентична" и какво всъщност означава това?

Има малко останали автентични извори, от които можем да почерпим автентична информация.

Основните теоретични възгледи на Проф.д-р Г.Лозанов са публикувани в неговите монографии:

- Хипермнезия (1955 г.),

- Сугестология - десугестология, сугестопедия -десугестопедия(1970),

- Сугестологична теория на комуникациите (1975),

- Десугестопедия - комуникативен метод на скритите резерви (2005)

- Резервопедия ( 2009).

Във всички свои публикации той говори за ‘автентична сугестопедия”, макар че използва редица наименования и представя методиката за хармонично развитие на човешката личност с различни термини през различните периоди от развитието й:

• сугестопедия

• сугестопедична методика

• сугестопедична учебна система

• сугестопедагогика

• система за ускорено обучение

• сугестологична теория на комуникациите в учебния процес

• комуникация на резервно ниво

• система за освобождаване

• сугесто-десугестопедична методика

• метод на отваряне на резервите на ума

• Re-Ca-Co-Method

• сугестопедия/резервопедия

• сугестопедиа/превентопедия

• теория и практика на освобождаващо стимулиращата педагогика на нивото на скритите резерви на човешкия мозък.

Всичко това показва, че “автентичната сугестопедия” има във времето множество по-големи, или по-малки вътрешни промени и надграждания, които повече, или по-малко се отразяват на практическото й прилагане. Това е понятно, тъй като в научното развитие няма застой.

Но, все пак – има ли “автентична сугестопедия” и коя е тя?

Дали това е Сугестопедията от началните години с доказани резултати от т.нар “три-степенна люлка за хипермнезия”, която и днес често се прилага за преподаване от начинаещи Сугесто-педагози без да се осъзнават особеностите на въздействието й върху психиката?

Дали “автентичната сугестопедия” не е тази от времето на успешните разработки от класиците на Сугестопедията в началото на 70те години, които и днес се цитират като световно признати резултати, приети през 1978г. като доказателство от ЮНЕСКО за еталон на обучение?

Дали “автентична’ не е освобождаващата Сугесто-десугестопедия, обогатена от музикалната чувственост на спътницата на учения в творчеството му с привнесената от нея красота и любов в идеите му, както и с уникалното артистично "оркестрово хармонизирано преподаване"?

Може би “автентичната сугестопедия” е все пак квинтесенцията от дълбокия синхрон между наука и вселенски истини, намерили отражение в идеите на учения за взаимосвързаността на всичко във всичко – за "сериозната радостност в сугестопедичната оркестрация” ?

В края на живота си д-р Лозанов като че ли се завръща към началото на своите търсения за еталон на “автентичност в сугестопедията” и – предвидил краткостта на живота – той обединява научните си принципи с вечните житейски ценности като любов, свобода, хармония, вяра и осъзнал необятността на науката си, той въвежда в този късен етап на “автентичната сугестопедия” все повече свои философско-хуманни и вселенски общочовешки понятия.

За да се вникне в същината на тази методика и особено – за да се прилага тя правилно в практиката и днес е особено важно да се знаят особеностите в етапите от развитието й, както

и причините за многобройните й промени, но винаги - в рамките на основните принципи и средства на Сугестопедията, винаги във взаимосвързана единност.

Част от тези промени се дължат на естествения процес на развитие, други - на обективни, или субективни фактори, на личностни особености и научно развитие. Важно да се познават основните житейски и творчески периоди на самия учен, както и обстоятелствата, довели до често грешно употребяваното понятие “автентична сугестопедия”.

В тази връзка бих предложила на бъдещите Сугесто-педагози да се запознават и с житейското развитие на учения от публикувани негови биграфични справки, от разговори с живи участници през годините на развитие, или - от книгата-роман “Жените на Доктора”.

Необходимо е да се стремят към квалификации при обучител, който лично е участвал в развитието на методиката и я е практикувал през годините на творческа активност на Проф. д-р Г.Лозанов и на неговите сътрудници за да може обективно да прецени кое в методиката е “автентично” и кое е плод на нови интерпретации, често пъти необосновани и...смешни.

Важно е да се прочетат публикациите на учения през годините, разработките и уникалните учебници, както и да се познават критиките на опонентите му и съвременните постижения.

И така – ‘автентичната сугестопедия” е тази, която стриктно се придържа до основните - класически - три принципа и средства на документираната с експерименти Сугестопедия и е обогатена с новите нюанси на развитието й и съвременните комплекни подходи в обучението..

Автентичната Сугесто-десугестопедия дава основните насоки чрез които идеите на д-р Лозанов се свързват с новите постижения в педагогиката. Тя е научна методика в динамично развитие.

Ангелина Караславова, Сугестопед-специалист

2019г./Виена-София