ВСИЧКО Е ВЪВ ВСИЧКО – УНИКАЛНОСТ В ОСНОВАТА НА СУГЕСТОПЕДИЯТА

(снимката е взета от Интернет и служи само за илюстрация на темата за "всичко е във всичко")

"ВСИЧКО Е ВЪВ ВСИЧКО" - ОТРАЗЯВА ОСНОВНИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА

СИСТЕМНОСТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА И В МАКРО/МИКРО ПРОЯВИТЕ НА ЖИВОТ

И Е ОБЕДИНЯВАЩА ТЕМА В НАУЧНИТЕ ИДЕИ НА ПРОФ.Д-Р ЛОЗАНОВ

Доктор Лозанов базира своята наука Сугестология на внушенията като всеобщи влияния -

комуникации, решаващи за разкриването на кодираните в еволюцията и мисленето резерви,

и така полага основите на една хуманна методика за хармонично развитие на личността – Сугесто-Десугестопедията, разработена тук като Сугестопедия със Система.

Защо говорим за “система” и то в област, в която вдъхновението и спонтанността са израз на условията за хуманност и свобода, и са така важни? Може ли в мисленето - най-висшето познато проявление на живота - да има система? Може ли да говорим за система в изкуството (най-великата комуникативна сугестия)? Може ли да говорим за система във вдъхновението?

Една тема, която е решаваща, не само за взаимносвързаността в спираловидната глобалност

на сугестопедичното обучение в идеите на Д-р Лозанов, но е и основа в проекта за “Сугестопедия със Система”, нагледно развит в учебната трилогия “Victory” . Състоятелността на тази тема се

потвърждава и от най-новите доказателства в науките за макро – и – микро-космоса, и особено -

за еволюционното развитие на живота и мисленето на хората, поне на този етап от човешкото ни познание за материята и всичко останало в безкрайността и вечността.

Вселената и произтичащият от нея живот са взаимносвързани, самоконтролиращи се системи.

Вселената е вечна и саморазвиваща се система, а животът е произтичащ от тази система на развитие процес и се появява тогава, когато достатъчно количество енергия въздейства на суб-молекулярно ниво, така че тя да може да преструктурира най-малките си частици в комплексни структури, които да имат възможност да запазват, запомнят и предават информации. Следва дълъг път на системна еволюция. Едва когато се появи структура на материя, която може да има представа за нещо, което дори не съществува – казваме че се ражда човешкото мислене.

И още нещо, което е важно за появата на живот е тези структури, обединени в системи, да могат да се размножават и регулярно да увеличават заложените информации. За съществуването на живот е решаващо това размножаване да бъде естествено контролируемо, т.е. – да се съблюдава природна системност. Бактериалните структури също се размножават, но - неконтролируемо, без гранично. В такъв случай се появяват, или изчезват цели популации - няма система на развитие.

Всичко е във всичко – в подредена, хармонична и взаимносвързана в общото система.

При липса на взаимосвързана спираловидна система на развитие изчезват клонове на еволюцията култури, цивилизации, изчезва човешкият род, за да се появи- може би – отново на друго ниво...

Може би това се е случвало и преди, може би това е дало начало на религиите, на легендите за безсмъртие, за Атлантите, за Потопа, за човешкото Падение, и първоначалния Грях.

Може би животът е една безкрайна спирала, холограма в която всичко отразява всичко. Но...

Както не можем да узнаем тайните за началото и края в безкрая на вселената, така не можем и да узнаем тайната на живота – прекрасна светлина във вечността на времето. Може би така трябва.

И още нещо много важно – къде са границите на човешкото размножаване/развитие днес?

Дали самите ние – хората – не унищожаваме това, което ни развива и поддържа живи?

Земните ресурси, например – безогледно, без система, без взаимосвързаност.

Ние изразходваме повече от това, което имаме на разположение – въздух, вода, земя, енергия.

Ако не осъзнаем необходимостта да контролираме неконтролируемата експанзия, ако самите ние не изградим чувство за емпатия, за социална справедливост (което е също вид система), ако ние хората не си поставим рамки на живота, в които да имаме свободата на избор, но и да се съобразяваме с него – то ние, хората неминуемо се обричаме на самоунищожение, защото не се съобразяваме с взаимосвързаната системност на "всико е във всичко"...

Ето защо е добре да осъзнаем, че за да се развиваме във вселената, в живота, във всеки един от нас – трябва да има система за развитие. Да не збравяме, че дори и в хаоса има...система, ред.

Системата – това е съобразяване с рамките, в които имаме свободата на избор за развитие.

Всеки език, всяка култира, изкуство и човешка дейност като проявления на еволюцията също са стройни системи в хармонията на живота – различен и неповторим.

Така, както е необходимо да има система в спонтанността на Сугестопедията.

Правилното използване на тази методика в преподаването също изисква натрупване на система от знания и умения, които естествено водят до проявите на спонтанност и вдъхновение.

Системата не отхвърля спонтанноста, или вдъхновението – те са породени от нея и се проявяват в моменти с достатъчно натрупани наличности – знания, умения, съвършеност.

(снимката е взета от Интернет и служи за онагледяване на казаното са "всичко е във всичко")

Ето защо говорим за хармонична, насочваща система в “Сугестопедия със Система”, в която всичко е взаимносвързано в спираловидната проресия на вдъхновяващата цялост и спонтанността е логично “оркестрирана” в емоционалното й проявление.

Всяка дума, изречение, текст, игрово разработване, или включена песен се използват – насочено спонтанно, т.е. "оркестрирано", като по ното – от логиката на текста и взаимовръзката на "всичко във всичко" и на точното място във времето, дейностите и предварителната учебна "рамка".

За информация - Сугестосистема АВИКС/AVICS, разработена в Сугестотрилогията "Victory" .

Според "Сугестопедия със Система" нищо от включения материал и подредбата му в учебните модели "Victory" не е случайно и нищо от начина на Сугесто-преподаване не е импровизирано, макар да изглежда непринудено и спонтанно – така, както в живота и природата, в микро-и макро космоса всичко се движи и развива “като по часовник” в причинно/следствени взаимовръзки.

Природата се учи сама от себе си и се саморазвива.

Сугестопедията предлага начини и ние хората да се учим от себе си и ра се саморазвиваме – в точно подредена хармония и оркестрирана взаимосвързаност. Със система - като в оркестър, в който всеки инструмент хармонира с другия в една обща цялост – магията на концерта.

Защото изкуството е проявление на живота, като отражение на мисловното ни развитие.

Изкуството ни учи и ни развива.

То ни прави ХОРА. А както знаем – изкуството е и най-великото внушение/сугестия...

И така се затваря спиралата на казаното до тук...

Краят е новото начало.

Ангелина Караславова, Сугестопед-специалист