ОТ МИСТЕРИИТЕ СЕ РАЖДА ИСТИНАТА (Част 4)

"ВСЕКИ КРАЙ Е НОВО НАЧАЛО..." - с тази мисъл започва и свършва историята в книгата-роман " Жените на Доктора " за необикновения учен Проф.д-р Георги Лозанов и за неговите жени-сътрудници, обагрили живота му с много красота и светлина, и развивали идеите му с много умение и вдъхновението си на музи и жрици...

Много легенди се разказват и днес за "Доктора", много мистерии се ширят за него и много истини за успеха на науката му привличат нови и нови хора, търсещи разковничето за необятния човешки мозък. Мистерии и истини...

И някъде там, в думите на героя от романа д-р Лазар Георгиев - поел пътя към своята истина в деня на пролетното Възнесение Лазаровден - и ти, приятелю ще се докоснеш до истината.

"Родих се в светлина и живях на светло" - казва своята истина един мъдрец.

В тези дни на изпитание за всички нас все още можеш да поръчаш книгата "Жените на Доктора"

он-лайн в Хеликони да я прочетеш...

А тук споделям още един малък откъс, 4тата Част от поредицата.

Можеш да я погледнеш Приятелю, а на моя сайт за научен подход към Сугестопедията -

www.suggestosystem.wix.com/karaslavics

- можеш да прочетеш още много, много за Доктора и за науката - истини и мечти.

Желая ти светлина!

„Колко отдавна беше всичко това...“ – думите му се отрониха като въздишка и немощният старец с дълга бяла брада и с невиждащи очи, покрити с бледа пелена, очи – някога светлосини и проникващи в душите на хората, а сега безпомощно отворени в мрака, сякаш търсят някого, инстинктивно се обърна към светлината от бляскащия екран на включения компютър.

Старецът замръзна като ударен от ток и се ослуша.

„Ето ме!“

Не, не беше изговорил думите, само си ги беше помислил.

„Къде съм аз?“

Един старец между живота и смъртта.

Нищо не издаваше, че се е свестил.

„Родих се в светлина и живях на светло, а сега бавно тръгвам към края.

Господи, дай ми светлина да видя бисерните спомени за моите жени - музи и жрици, блестящите някога мои сътруднички, вдъхновявали ме и издигали високо науката ми. Моите бисерчета...“

Светлината – тя и сега проникваше през плътно стиснатите сбръчкани клепачи на остарелия доктор Лазар Георгиев, учен със световна слава, немощно прикован към леглото на безличната хотелска стая, станала по принуда негов дом – го затопли като милувка..."

Ангелина Караславова, Автор

Други откъси от книгата-роман "Жените на Доктора", Издателство ВББ/София - на:

www.suggestosystem.wix.com/karaslavics

Книгата можете да закупите в книжарниците Грийнуич, Хеликон и други.